Ефа
връзки
Карта
Информация от речника
Ефа
мрак.
(1.) Един от петте сина на Мадиам и внук на Авраам [Бт 25:4 ]. Градът Ефа, на който той дал името си, е споменат [Ис 60:6 ; Ис 60:7 ]. Този град, заедно с околността му, е част от Мадиам, на източния бряг на Мъртво море. Изобилствал е с дромедари и камили [Съд 6:5 ].
(2.) [1Лет 2:46 ], наложница на Халев.
(3.) [1Лет 2:47 ], потомък на Юда.
Ефа, дума с египетски произход, означаваща мярка; мярка за зърно, съдържаща "три сеи или десет омери" и еквивалентна на бат за течности [Изх 16:36 ; 1Цар 17:17 ; Зах 5:6 ]. Двойната ефа в [Пр 20:10 ] (заб., "една ефа и една ефа"), [Вт 25:14 ], означава две ефи, едната фалшива, а другата справедлива.
мрак.
(1.) Един от петте сина на Мадиам и внук на Авраам [Бт 25:4 ]. Градът Ефа, на който той дал името си, е споменат [Ис 60:6 ; Ис 60:7 ]. Този град, заедно с околността му, е част от Мадиам, на източния бряг на Мъртво море. Изобилствал е с дромедари и камили [Съд 6:5 ].
(2.) [1Лет 2:46 ], наложница на Халев.
(3.) [1Лет 2:47 ], потомък на Юда.
Ефа, дума с египетски произход, означаваща мярка; мярка за зърно, съдържаща "три сеи или десет омери" и еквивалентна на бат за течности [Изх 16:36 ; 1Цар 17:17 ; Зах 5:6 ]. Двойната ефа в [Пр 20:10 ] (заб., "една ефа и една ефа"), [Вт 25:14 ], означава две ефи, едната фалшива, а другата справедлива.
EBD - Easton's Bible Dictionary