Синай планина
връзки
Street View
снимки
Карта
Информация от речника
Синай
от Син (богът на луната), наричан също Хорив, е името на планинския район, до който евреите достигат в третия месец след Изхода. Тук те остават на лагер за около цяла година. Пътуването им от Червено море до този лагер, включително всички извивки на маршрута, е около 150 мили. Последните двадесет и две глави на Изход, заедно с цялата книга Левит и глави 1-11 от Числа [Чис 1:1 и т.н. до Чис 11:1 и т.н.], съдържат запис на всички събития, които се случват, докато са тук. От Рефидим [Изх 17:8 -13] израилтяните продължават напред през Уади Солаф и Уади еш-Шейх в равнината Ер-Рахах, "пустинята на Синай", около 2 мили дълга и половин миля широка, и се разполагат на лагер там "пред планината". Частта от планинската верига, издаден нисък хълм, известен като Рас Сасафех (Суфсафех), се издига почти вертикално от тази равнина и най-вероятно е историческият Синай.
Дийн Стенли описва сцената така: "Самата равнина не е разчупена и неравна и тясно затворена, както почти всички други в веригата, а представя дълго оттеглящо се пространство, в което хората могат да се преместят и да стоят далеч. Скала, издигаща се като огромен олтар пред цялото събрание и видима срещу небето в самотна величественост от край до край на цялата равнина, е самият образ на 'планината, която може да бъде докосната', и от която гласът на Бога може да бъде чут надалеч по равнината долу." Това беше сцената на даването на закона. От Рас Суфсафех законът беше провъзгласен на хората, разположени на лагер в равнината Ер-Рахах. По време на продължителния период на лагерирането им тук, израилтяните преминават през много запомнящо се преживяване. Настъпва огромна промяна в тях. Те вече са организирана нация, обвързана с договорно задължение да служи на Господа, своя Бог, техния винаги присъстващ божествен Водач и Защитник. Най-накрая, във втория месец на втората година от Изхода, те преместват лагера си и продължават напред според предписан ред. След три дни достигат до "пустинята Паран", "ет-Тих", т.е. "пустинята", и тук правят първия си лагер. По това време сред тях избухва дух на недоволство и Господ проявява недоволството си с огън, който пада върху лагера и им причинява вреда. Мойсей нарича мястото Тавера [Чис 11:1 -3]. Пътуването между Синай и южната граница на Обещаната земя (около 150 мили) при Кадеш е извършено за около година. (Вижте КАРТА Таблицата на народите)
от Син (богът на луната), наричан също Хорив, е името на планинския район, до който евреите достигат в третия месец след Изхода. Тук те остават на лагер за около цяла година. Пътуването им от Червено море до този лагер, включително всички извивки на маршрута, е около 150 мили. Последните двадесет и две глави на Изход, заедно с цялата книга Левит и глави 1-11 от Числа [Чис 1:1 и т.н. до Чис 11:1 и т.н.], съдържат запис на всички събития, които се случват, докато са тук. От Рефидим [Изх 17:8 -13] израилтяните продължават напред през Уади Солаф и Уади еш-Шейх в равнината Ер-Рахах, "пустинята на Синай", около 2 мили дълга и половин миля широка, и се разполагат на лагер там "пред планината". Частта от планинската верига, издаден нисък хълм, известен като Рас Сасафех (Суфсафех), се издига почти вертикално от тази равнина и най-вероятно е историческият Синай.
Дийн Стенли описва сцената така: "Самата равнина не е разчупена и неравна и тясно затворена, както почти всички други в веригата, а представя дълго оттеглящо се пространство, в което хората могат да се преместят и да стоят далеч. Скала, издигаща се като огромен олтар пред цялото събрание и видима срещу небето в самотна величественост от край до край на цялата равнина, е самият образ на 'планината, която може да бъде докосната', и от която гласът на Бога може да бъде чут надалеч по равнината долу." Това беше сцената на даването на закона. От Рас Суфсафех законът беше провъзгласен на хората, разположени на лагер в равнината Ер-Рахах. По време на продължителния период на лагерирането им тук, израилтяните преминават през много запомнящо се преживяване. Настъпва огромна промяна в тях. Те вече са организирана нация, обвързана с договорно задължение да служи на Господа, своя Бог, техния винаги присъстващ божествен Водач и Защитник. Най-накрая, във втория месец на втората година от Изхода, те преместват лагера си и продължават напред според предписан ред. След три дни достигат до "пустинята Паран", "ет-Тих", т.е. "пустинята", и тук правят първия си лагер. По това време сред тях избухва дух на недоволство и Господ проявява недоволството си с огън, който пада върху лагера и им причинява вреда. Мойсей нарича мястото Тавера [Чис 11:1 -3]. Пътуването между Синай и южната граница на Обещаната земя (около 150 мили) при Кадеш е извършено за около година. (Вижте КАРТА Таблицата на народите)
EBD - Easton's Bible Dictionary