Исус Навиев 13
връзки
Информация от речника
Книгата на Исус Навин
съдържа история на израилтяните от смъртта на Мойсей до тази на Исус Навин. Състои се от три части:
(1.) Историята на завладяването на земята [Исус Навин 1:1 и т.н. до Исус Навин 12:1 и т.н.].
(2.) Разделянето на земята между различните племена, с назначаването на градовете за убежище, осигуряването за левитите [Исус Навин 13:1 и т.н. до Исус Навин 22:1 и т.н.], и освобождаването на източните племена към техните домове. Тази част е сравнявана с Книгата на Страшния съд на норманското завоевание.
(3.) Прощалните речи на Исус Навин, с описание на неговата смърт [Исус Навин 23:1 и т.н.; Исус Навин 24:1 и т.н.].
Тази книга стои първа във втората от трите секции,
(1) Законът,
(2) Пророците,
(3) „другите писания“ = Хагиографа, на които еврейската църква разделя Стария завет.
Има всички основания да се заключи, че униформената традиция на евреите е правилна, когато те приписват авторството на книгата на Исус Навин, освен заключителната секция; последните стихове [Исус Навин 24:29 -33] са добавени от друга ръка.
Има две трудности, свързани с тази книга, които са предизвикали много дискусии,
(1.) Чудото на спирането на слънцето и луната над Гаваон. Записът за него се появява в пламенната молитва на Исус Навин за вяра, както е цитирано [Исус Навин 10:12 -15] от „Книгата на Яшер“ (виж). Има много обяснения на тези думи. Те обаче не представляват трудност, ако вярваме във възможността за чудотворната намеса на Бога в полза на неговия народ. Дали е причинено от пречупването на светлината или как, не знаем.
(2.) Друга трудност произтича от заповедта, дадена от Бога, за пълното изтребление на ханаанците. „Няма ли Съдията на цялата земя да постъпи правилно?“ Достатъчно е, че Исус Навин ясно е знаел, че това е волята на Бога, който използва своите ужасни агенции, глад, чума и война, в праведното управление на този свят. Ханаанците са потънали в състояние на неморалност и корупция, толкова мръсно и унизително, че трябва да бъдат изкоренени от земята с меч. „Мечът на израилтяните, в най-кървавите си изпълнения, извърши дело на милост за всички страни на земята до самия край на света.“
Тази книга прилича на Деянията на апостолите по броя и разнообразието на историческите инциденти, които записва, и в многото си препратки към лица и места; и както в последния случай посланията на Павел (виж Paley's Horae Paul) потвърждават историческата й точност чрез своите случайни намеци и „незамислени съвпадения“, така и в първия случай съвременните открития потвърждават нейната историчност. Тел Амарна табличките (Виж АДОНИ-ЗЕДЕК) са сред най-забележителните открития на епохата. Датиращи от около 1480 г. пр. Хр. до времето на Исус Навин, и състоящи се от официални комуникации от аморейски, финикийски и филистимски вождове до царя на Египет, те предоставят поглед върху действителното състояние на Палестина преди еврейското нашествие и илюстрират и потвърждават историята на завоеванието. Писмо, също все още съществуващо, от военен офицер, „господар на капитаните на Египет“, датиращо от близо до края на управлението на Рамзес II, дава любопитен разказ за пътуване, вероятно официално, което той предприел през Палестина, чак на север до Алепо, и поглед върху социалното състояние на страната по това време. Сред нещата, разкрити от това писмо и Тел Амарна табличките, е състоянието на объркване и упадък, което сега е настъпило в Египет. Египетските гарнизони, които са държали Палестина от времето на Тутмос III, около двеста години по-рано, вече са били оттеглени. Така пътят е бил отворен за евреите. В историята на завоеванието няма споменаване на Исус Навин, срещнал някаква египетска сила. Табличките съдържат много молби към царя на Египет за помощ срещу нахлуванията на евреите, но изглежда, че помощ никога не е била изпратена. Не е ли това точно такова състояние на нещата, каквото би могло да се очаква като резултат от бедствието на Изхода? В много точки, както е показано в различни статии, напредъкът на завоеванието е забележително илюстриран от табличките. Стойността на съвременните открития във връзка с историята на Стария завет е добре описана:
„Трудността да се установи обвинението за липса на историческа достоверност, срещу свидетелството на Стария завет, през последните години значително се увеличи. Резултатът от последните разкопки и изследвания е изцяло срещу това. Докато тези книги съдържаха, в основата си, единствените известни разкази за събитията, които споменават, имаше известна правдоподобност в теорията, че може би тези разкази са написани по-скоро за да преподават морални уроци, отколкото за да запазят точно знание за събитията. Беше лесно да се каже, че в онези времена хората не са имали историческо чувство. Но последните открития докосват събитията, записани в Библията, на много различни точки в много различни поколения, споменавайки същите лица, страни, народи, събития, които са споменати в Библията, и показвайки без съмнение, че те са били строго исторически. Въпросът не е, че откритията потвърждават точността на библейските твърдения, макар че това обикновено е случаят, а че откритията показват, че народите на онези времена са имали историческо чувство и, конкретно, че библейските разкази, които те докосват, са разкази за действителни събития.“
съдържа история на израилтяните от смъртта на Мойсей до тази на Исус Навин. Състои се от три части:
(1.) Историята на завладяването на земята [Исус Навин 1:1 и т.н. до Исус Навин 12:1 и т.н.].
(2.) Разделянето на земята между различните племена, с назначаването на градовете за убежище, осигуряването за левитите [Исус Навин 13:1 и т.н. до Исус Навин 22:1 и т.н.], и освобождаването на източните племена към техните домове. Тази част е сравнявана с Книгата на Страшния съд на норманското завоевание.
(3.) Прощалните речи на Исус Навин, с описание на неговата смърт [Исус Навин 23:1 и т.н.; Исус Навин 24:1 и т.н.].
Тази книга стои първа във втората от трите секции,
(1) Законът,
(2) Пророците,
(3) „другите писания“ = Хагиографа, на които еврейската църква разделя Стария завет.
Има всички основания да се заключи, че униформената традиция на евреите е правилна, когато те приписват авторството на книгата на Исус Навин, освен заключителната секция; последните стихове [Исус Навин 24:29 -33] са добавени от друга ръка.
Има две трудности, свързани с тази книга, които са предизвикали много дискусии,
(1.) Чудото на спирането на слънцето и луната над Гаваон. Записът за него се появява в пламенната молитва на Исус Навин за вяра, както е цитирано [Исус Навин 10:12 -15] от „Книгата на Яшер“ (виж). Има много обяснения на тези думи. Те обаче не представляват трудност, ако вярваме във възможността за чудотворната намеса на Бога в полза на неговия народ. Дали е причинено от пречупването на светлината или как, не знаем.
(2.) Друга трудност произтича от заповедта, дадена от Бога, за пълното изтребление на ханаанците. „Няма ли Съдията на цялата земя да постъпи правилно?“ Достатъчно е, че Исус Навин ясно е знаел, че това е волята на Бога, който използва своите ужасни агенции, глад, чума и война, в праведното управление на този свят. Ханаанците са потънали в състояние на неморалност и корупция, толкова мръсно и унизително, че трябва да бъдат изкоренени от земята с меч. „Мечът на израилтяните, в най-кървавите си изпълнения, извърши дело на милост за всички страни на земята до самия край на света.“
Тази книга прилича на Деянията на апостолите по броя и разнообразието на историческите инциденти, които записва, и в многото си препратки към лица и места; и както в последния случай посланията на Павел (виж Paley's Horae Paul) потвърждават историческата й точност чрез своите случайни намеци и „незамислени съвпадения“, така и в първия случай съвременните открития потвърждават нейната историчност. Тел Амарна табличките (Виж АДОНИ-ЗЕДЕК) са сред най-забележителните открития на епохата. Датиращи от около 1480 г. пр. Хр. до времето на Исус Навин, и състоящи се от официални комуникации от аморейски, финикийски и филистимски вождове до царя на Египет, те предоставят поглед върху действителното състояние на Палестина преди еврейското нашествие и илюстрират и потвърждават историята на завоеванието. Писмо, също все още съществуващо, от военен офицер, „господар на капитаните на Египет“, датиращо от близо до края на управлението на Рамзес II, дава любопитен разказ за пътуване, вероятно официално, което той предприел през Палестина, чак на север до Алепо, и поглед върху социалното състояние на страната по това време. Сред нещата, разкрити от това писмо и Тел Амарна табличките, е състоянието на объркване и упадък, което сега е настъпило в Египет. Египетските гарнизони, които са държали Палестина от времето на Тутмос III, около двеста години по-рано, вече са били оттеглени. Така пътят е бил отворен за евреите. В историята на завоеванието няма споменаване на Исус Навин, срещнал някаква египетска сила. Табличките съдържат много молби към царя на Египет за помощ срещу нахлуванията на евреите, но изглежда, че помощ никога не е била изпратена. Не е ли това точно такова състояние на нещата, каквото би могло да се очаква като резултат от бедствието на Изхода? В много точки, както е показано в различни статии, напредъкът на завоеванието е забележително илюстриран от табличките. Стойността на съвременните открития във връзка с историята на Стария завет е добре описана:
„Трудността да се установи обвинението за липса на историческа достоверност, срещу свидетелството на Стария завет, през последните години значително се увеличи. Резултатът от последните разкопки и изследвания е изцяло срещу това. Докато тези книги съдържаха, в основата си, единствените известни разкази за събитията, които споменават, имаше известна правдоподобност в теорията, че може би тези разкази са написани по-скоро за да преподават морални уроци, отколкото за да запазят точно знание за събитията. Беше лесно да се каже, че в онези времена хората не са имали историческо чувство. Но последните открития докосват събитията, записани в Библията, на много различни точки в много различни поколения, споменавайки същите лица, страни, народи, събития, които са споменати в Библията, и показвайки без съмнение, че те са били строго исторически. Въпросът не е, че откритията потвърждават точността на библейските твърдения, макар че това обикновено е случаят, а че откритията показват, че народите на онези времена са имали историческо чувство и, конкретно, че библейските разкази, които те докосват, са разкази за действителни събития.“
EBD - Easton's Bible Dictionary